Warning: Parameter 1 to wp_default_scripts() expected to be a reference, value given in /home/svaroday/public_html/wp-includes/plugin.php on line 600

Какво е йога?

yoga

Думата йога произлиза от санкритския корен „юдж“, който означава „свързвам“, „съединявам“, „прикрепям“, „впрягам“ – т.е. насочване и концентрация на вниманието с цел практикуване. Този корен означава и „съединение“, „общение“, т.е. истинското съединение на нашата воля с волята на Бога, съединение на всички сили на тялото , ума и душата с Бога, дисциплиниране на интелекта, ума, емоциите, волята. Означава уравновесяване на душата, което дава възможност на човека да гледа спокойно на живота във всичките му аспекти.

Йога е eдна от шестте ортодоксални системи на индийската философия. Тя e систематизирана от Патаджали в неговия класически труд „Йога сутри“, който съдържа 185 лаконични афоризми. В индийската мисъл всичко е пропито от Върховния Всеобщ Дух (Параматма, Бог), от когото индивидуалната душа (Дживатма) е само част. Системата се нарича йога, защото дава средствата, чрез които дживатма може да се свърже или съедини с Параматма и така да постигне мокша – свободата…

Човек, който следва пътя на йога, се нарича йоги.
В „Бхагавад Гита“ Шри Кришна обяснява на Арджуна значението на йога като освобождение от скръб и болка. Там се казва: „Когато неговият ум, интелект и его (ахамкара) са контролирани, свободни от неспокойни мисли и то до степен, че да почиват в духа, човек става мукта – едно с бога… Лампата не трепти там, където няма вятър… така е и с йоги, който контролира своя ум, интелект и его, бидейки потънал вътре в духа. Когато неспокойствието на ума, интелекта и егото бъдат преодоляни чрез практикуване на йога, йоги – чрез благоволението на Духа вътре в него – достига осъществяване. Тогава той познава вечната радост, която е извън сетивните възприятия и която не може да се достигне със собствения разум. Той непрекъснато пребивава в тази реалност, той е намерил най-висшето съкровище. Няма нищо по-висше от това! И този, който го е постигнал, не може да бъде засегнат и от най-голяма скръб! Това е истинското значение на йога – избавяне от допира с болката и скръбта…“ „Бхагавад Гита“ дава и друго обяснение на йога, като поставя ударението върху карма йога – йога на действието. В нея се казва: „Само работата е твоя привилегия, ала не и плодовете от нея. Никога не позволявай на плодовете на дейността да ти бъдат мотив; и никога не преставай да работиш. Работи в името на Бога, като изоставиш егоистичните си желания. Не се засягай от успех или неуспех. Това пълно равновесие се нарича йога.“ Йога се характеризира и като мъдрост в работата и успешен живот в активност, хармония и умереност: „Йога не е за онзи, който спи много, нито за онзи, който будува. Чрез умереност в храната и почивката, чрез редовност в труда, чрез съгласуване на съня и бодърствуването, йога премахва всяка болка и скръб.“ „Катхаупанишад“ описва йога по следния начин: „Когато сетивата са успокоени, когато умът почива, когато интелектът не се вълнува, тогава, казва мъдрецът е достигната най-висшата фаза. Този постоянен контрол над ума се определя като йога. Онзи, който достигне това – той е освободен от заблуди.“ В сутра II, гл. I на Йога сутрите Патанджали описва йога като „читта вритти ниродхах“. Това може да се преведе така: прекратяване (ниродхах) на умствените (читта) изменения (вритти), или като потушаване (ниродхах) на колебанията (вритти) на съзнанието (читта). Думата „читта“ обозначава ума в неговото общо или сборно значение, като състоящ се от три категории: ум (манас) – индивидуалният ум с неговата сила и способност за внимание, избор и отхвърляне; това е нерешителността на ума; интелект или разсъдък (будхи) – това е състоянието на решителност, което определя различаването на нещата; и его (ахамкара) – изразителят на Аз-а, състоянието, което установява „аз зная“. Думата „вритти“ е образувана от корена „врит“ – „въртя се“, „обръщам се“. Тя означава начин на действие и поведение, начин на живот и състояние на ума. Йога е метод, чрез който неспокойният ум се укротява, а енергията му се насочва в съзидателни канали. Както една могъща река, обуздана в язовири и канали, образува големи водохранилища, така и умът – когато е под контрол той осигурява покой и създава предостатъчно енергия за издигането на човека. Ала проблемът за контрола на ума не може да се реши така лесно! Това се потвърждава и от следния диалог в гл. VI на „Бхагавад Гита“, в който Арджуна пита Шри Кришна: „Кришна, ти ми разказа за йога като единение с Брахман (Абсолютния Дух), който е винаги един. Но как може това да е постоянно, когато умът е тъй неустойчив и непостоянен? Умът е необуздан и упорит, силен и своенравен, труден за укротяване – като вятъра.“ Шри Кришна отговаря: „Без съмнение умът е неспокоен и труден за контролиране. Но той може да бъде приучен чрез постоянна практика (абхяса) и чрез освобождаване от желанията (вайрагя). Човек, който не може да контролира своя ум, трудно може да може да достигне единение с Божественото. Ала онзи, който се контролира, ще го постигне – ако се старае упорито и правилно насочва енергията си.“